Пенсионери търсят спасение в Дом за стари хора в гр. Нови Пазар

Няма да има ново отделение по проект „Красива България“ в Дома за стари хора в Нови пазар няма, съобщи директорът Диана Терзийска. Социалното заведение беше открито преди 5 години и даде шанс на 45 възрастни да живеят по европейски стандарт.
Преди година беше разкрито отделение за лежащоболни с 20 места. Община Нови пазар представи проект за трето отделение на стойност 420 000 лв., при 80 процента финансиране с общински средства, защото кандидатите за настаняване са много и са в тежко материално и здравословно положение. Преди седмица администрацията научила, че проектът не е сред 29-те одобрени по мярка 02 „Подобряване на социалната структура“. Цял етаж от общинската болница, готов за целта, остава да се руши. Разочарованието е и на персонала, и на домуващите, защото домът ще остане недовършен като база. Няма стая за посещение на близките, трябват нови места за рехабилитация и др.
Над 25 молби чакат ред. Някои от кандидатите си отиват от този свят, недочакали щастието да бъдат обгрижвани в старостта си.
Диана Терзийска не ни спести нищо от  бита и управлението на дома. Думите й предизвикват много размисли както за домуващите пенсионери, така и за техните близки. Директорката каза: „Много малко деца и внуци посещават старите си роднини. Някои не си виждат родителите цяла година, независимо че са от Шуменска област. Имаме и от градове като Бургас, Горна Оряховица, Добрич, Петрич… Синове и дъщери предпочитат да чуят своите майки и бащи по телефона. Особено след като вече са се уверили в прекрасните битови условия при нас.
Самите пенсионери не ползват полагаемия домашен отпуск – 90 дни в годината. Цели 365 дни домът работи с пълен капацитет. Нашите пенсионери не искат да пътуват при близките си, но и те дали изобщо ги канят?… А 80 процента от настанените са от Шуменския край“.
Най-възрастният е на 97 години, най-младият – на 63 години. Има ветерани от войните, заслужили учители, спортисти, управленци, земеделци… За 4 години в социалното заведение са починали 12 души. Биологичен закон, който е дал шанс на чакащите за настаняване. Освен физическата немощ, гладът и мизерията притискат най-старите жители на нашите общини да търсят подслон в Дома за стари хора в Нови пазар. Наследниците им се спасяват поединично в големите градове или в чужбина. Контактуват по мобилните телефони, вместо да посетят селата, където родителите им не могат да се опазят нито от крадците, нито от студа и мизерията. Диана Терзийска разказа как преди дни, в най-големия мартенски студ, пристигнали две 80-годишни двойки от Каолиново и село Тодор Икономово. Гладни, болни, с последни сили пропътували маршрута до новопазарската болница, където е домът. Били на ръба на оцеляването. Къщите им се рушели и точно от пропадналия покрив вземали греди, за да палят печките си. Страдали от диабет, хипертония, ставни заболявания, едва организирали домакинството си. Като разбрали четиримата пенсионери, че няма да има нов проект с нови места, почти се разплакали.
В отделението за лежащоболни е препълнено. Най-дефицитният кадър е рехабилитаторът. Мястото е обявено в Бюрото по труда. Така е във всички старчески домове на България. Длъжността не е добре заплатена, а тази дейност е най-важната за възстановяването на парализираните старци. В отделението продължават да правят подобрения за хората, прекарали инсулт, инфаркт и др. Всички са неподвижни или се придвижват с проходилки и инвалидни колички. Това е другото лице на живота. Санитарите хранят с лъжичка, правят тоалет и баня, помагат за рехабилитация… Всеки от нас трябва да влезе тук, за да види бъдещето на застаряващата ни нация. Децата предпочитат да изпратят пари от чужбина, да наемат болногледач, но не и да поемат обгрижването на родителите си. Пенсионерите жалят синове и дъщери, които трябва да работят, за да доживеят до пенсия. Но не крият, че докато са на тоя свят, дори 60-годишното им дете си остават тяхно чедо.
Цяло щастие е, като лежащият болен може сам да отиде до тоалетната, столовата, залата за рехабилитация. Най-често той не чува и недовижда, влачи крака и задава своите безкрайни въпроси… като във „възрастта на защото“, както педагозите наричат детето в предучилищна възраст. Един от социалните работници каза: „Нямаме нищо против ремонта на сградите на областните администрации в пет града на страната, но нека помислим преди всичко за живота и здравето на нашите родители, които построиха днешна България. Това наричаме ние социална структура!“
И за да не е съвсем тъжна картината в дома, ни разказаха за отминалите празници. За Трети март Домът за стари хора в Нови пазар получил 20- килограмово агне от земеделското министерство. За половината пенсионери сготвили курбан-чорба, а другата половина получили порция по 30 г печено с гарнитура вместо по 80 г, каквато е нормалната. Но колкото – толкова!
На Осми март имало тържество с лакомства на шведска маса. Голямата атракция бил конкурсът „Мис Осми март“. Много били вълненията.  Калушка Малчева станала „Госпожа толерантност“, Елена Иванова – „Госпожа вдъхновение“, Магда Радева – „Госпожа талант“, Димка Генчева – „Госпожа Благоприличие“, Стойка Атанасова – „Госпожа Елегантност“. Сръчни и жизнени, старите хора още се вдъхновяват от живота. А както казва 82-годишната Калушка Малчева: „Кога минаха годините? Смятам ги и не вярвам, че са моите. Като миг…“
Дано чуят това нашите управленци, защото никой не е пророк на собствената си съдба. В Дома за стари хора в Нови пазар има бивши партийни и общински ръководители, началници на цехове и администрация, авторитетни личности от близкото минало. Сега всички са в третата възраст, обединени от кризата – българска и световна.

Паска Маринова е с инсулт, но рехабилитацията я възстановява.

Петте носителки на приза "Мис Осми март", талантливите дами на дома.

С лъжичка санитарят храни обездвижените старци.

Диана Терзийска - директор на дома.

www.grada.bg

Тръпка и обич има и в третата възраст!

Мнозина все си мислят, че пенсионерите се борят само за физическото си оцеляване, броейки стотинките за хляб, мляко и лекарства. Третата възраст също има своята красота. Когато и чувства осмислят делниците й – животът върви леко. За своята слънчева есен в Дома за стари хора в Нови пазар разказват двама от щастливите й обитатели. Ето тяхната красива история, която ни споделиха.

Щастливата двойка Димка и Генчо в Дома за стари хора в Нови пазар.

Димка и Генчо се запознали в Дома за стари хора в Шумен. Тя останала вдовица в село Вехтово и за да не пречи на синовете си, решила да постъпи в дома, където живяла десет години. Генчо е от Търговище и натрупал 5 години стаж в шуменския дом. Двамата се откриват един за друг, а радостта от срещата ни разказва Димка: „Давах си сметка, че да бъдеш сам в този живот, е трудно. Имах нужда от другар, с който да споделя своите болежки и тревоги. Генчо пристигна по-късно в дома. Може би ще ви се стори смешно, но тръпка и обич има във всяка възраст. Така се случи и с нас. Подадохме си ръце и ето вече 6 години съжителстваме заедно – без да се скараме, без да се нагрубим. Децата ни уважават и подкрепят и двама ни. Ние се отнасяме еднакво към тях и те чувстват това. Като че ли се познаваме много отдавна, така си свикнахме. Какво му трябва на човек – ласкава дума, внимание и грижовност. Чувстваме взаимно опора и си даваме кураж един друг. Ще ви кажа едно: за любовта, обичта и уважението няма възраст. Даже в третата възраст по се чувства необходимост от другар, защото всеки е изстрадал по нещо…“
От юли 2010 година Димка и Генчо са в Дома за стари хора в Нови пазар, най-комфортното място за хората от третата възраст в областта. Тук ще посрещнат Деня на влюбените и Трифон Зарезан заедно с останалите пенсионери. За своя живот в новото социално заведение двамата казват: „Това за нас е рай – почивна станция с големи екстри. Тук сме в самостоятелна стая. Имаме си всичко, живеем втори живот! Човек идва на този свят сам и сам си тръгва от него, но не трябва да го преживява сам!“
Двамата пенсионери много настояваха да споделят възторга си от Дома за стари хора в Нови пазар. Накратко те обобщиха: „Невероятна хигиена, ред и дисциплина! Сутрин ни събужда дежурната сестра за утринната гимнастика, а вечер преди лягане проверяват здравословното ни състояние. Храната е чудесна, разнообразна, според вкуса на домуващите. Персоналът е винаги усмихнат, гледат ни като деца. Това лекува болките ни и ни удължава живота. Личният ни лекар ни посещава всеки четвъртък, а медицинският фелдшер е всеки ден с нас. Имаме рехабилитационна зала, певческа група, ходим на екскурзии, интересно ни е по трудотерапия, защото творим. Живецът на тази красота е директорката Диана Терзийска, която е неуморима на идеи…“
Това е щастливата приказка на Димка Генчева и Генчо Георгиев в Дома за стари хора в Нови пазар, която дава кураж и на останалите техни връстници в този ден.

www.grada.bg